Е, какъв е проблемът? Ние самите искаме точно това! Искаме свободата и независимостта, която ни дава работата като самонаети лица. Тогава какъв е проблемът?

За синдикатите и съдиите може да са проблем всичките самонаети шофьори на „Uber“ или куриерите на велосипеди, които доставят храни от „Deliveroo“. Но тези фирми не разбират нищо. Още по-лошото е, че ако слушате защитниците на „Uber“ и „Deliveroo“ всеки път, когато техният бизнес модел е подложен на критика, почти ще си помислите, че тази конструкция със самонаети лица е перфектен начин да удовлетворим желанията на шофьорите и куриерите, а не перфектен начин за печелене на пари без работодателят да плаща разходи за персонал.

Тази седмица „Uber“ пееше същата песен. В понеделник Съдът в Амстердам реши, че шофьорите на „Uber“ не са самонаети предприемачи, а служители на фирмата. Поради тази причина „Uber“ незабавно трябваше да наеме на служба общо четири хиляди нидерландски шофьори, които работят за него през приложението, и да им изплаща възнаграждение съгласно Колективния трудов договор за сектора на таксиметровия превоз. Но в четвъртък фирмата заяви, че няма да назначи шофьорите. На първо време от фирмата имаха нужда от време, за да разберат съдебното решение. „Uber“ оспорва съдебното решение „в интерес на шофьорите“. Защото „Шофьорите не искат да се откажат от свободата си да избират дали, кога, къде и с кого да работят.“

Сега ще си кажете: съдът се е произнесъл, случаят е приключил. За съжаление обаче не е така

Съдиите в Европа вече много пъти са опровергавали това твърдение. През февруари Апелативният съд в Амстердам например си задаваше следния въпрос: ако е вярно, че куриерите на „Deliveroo“ предпочитат да работят като самонаети лица, защо „Deliveroo“ не им дава възможността да работят и по трудово правоотношение? Е?! В съдебното решение бегло се отбелязва, че „Deliveroo“ не е дало задоволителен отговор на този въпрос. Резултатът от разглеждането на случая на по-горна инстанция: куриерите са работници/служители и трябва да бъдат разглеждани като такива.

Желанието на куриерите и шофьорите няма никакво отношение към тези съдебни решения. Да, има хора, които са съгласни да работят според условията на „Uber“ и „Deliveroo“, но това не означава, че тези фирми трябва да изпълняват законовите изисквания. Според съдиите в случая от изключителна важност е да се определи дали е налице работодателска власт от страна на „Uber“ спрямо шофьорите. Доколко тези хора са свободни да работят по своя преценка? Точно в това е и разликата между самонаетите лица и работещите по трудово правоотношение. Е, „Uber“ доста ограничава свободата им. Фирмата едностранно определя условията, при които шофьорите трябва да работят, и освен това често променя тези условия, без шофьорите да имат право на глас. „Uber“ определя тарифите, информацията за клиентите е при „Uber“.

Съдът енергично отхвърли защитата на „Uber“: фирмата не се явява просто посредник между клиенти на таксиметрова услуга и шофьори, „Uber“ е работодател. Това не е уникално по рода си съдебно решение, то е в съответствие с решенията на съдиите относно този тип „платформени компании“ в различни държави.

Сега ще си кажете: съдът се е произнесъл, случаят е приключил. Да, ама не. Правителството (почти) не спазва закона в случая. Това е доста притеснително, да не кажа дори скандално. Защото всички знаем какви трикове прилагат тези фирми, за да могат да използват само положителните ефекти от своите работници, но не и да поемат разходите за тях. По този начин те подкопават конкурентите, които спазват законовите разпоредби. По този начин те подкопават социално-осигурителната система, в която се внасят осигурителни вноски за работниците и служителите. Така персоналът остава незащитен. И се нарушава пазара на труда.